20 000 непознати животни откриха учените през 2007 година

loading...

През 2007 година по целия свят бяха открити около 20 хиляди непознати досега животински видове. Учените обаче намират нови мистериозни същества не само при експедиции в най-отдалечените кътчета на планетата. Те изникват и там, където най-малко ги очакваме. В. “Ди Велт” представя най-забележителните открития на 2007 година.

Независимо дали в тропиците или в дълбоките морета, днес зоолозите откриват повече животински видове от когато и да било. А краят на новоприетите членове в животинския свят не се вижда. Новите открития са обосновани не само от изследването на недостъпни досега региони. Благодарение на сравнително новия метод на молекулярната генетика биолозите разпознават новите видове, които досега успяваха да живеят незабелязано. Това важи предимно за насекомите, но също и за охлювите, мидите, раците, които разкриват все повече непознати досега видове. През 2007 година учените към Изследователския център за биоразнообразието в Германия, в Музея за естествени науки в Берлин, успяха да опишат научно повече от 200 нови животински видове, сред които африкански пеперуди, сладководни охлюви от югоизточна Азия и дървесни жаби от Нова Гвинея.

Точният брой на новооткритите животни по света обаче не е известен. Според най-предпазливите оценки през 2007-а са намерени най-малко 1100 нови видове; други

Учените от Ocean Biographic Informations Systems (OBIS) откриха непознат досега вид октопод. Екипът от 1000 изследователи описа за една година повече от 13 000 нови морски обитатели -  твърдят, че броят им стига до 20 000. Затова е необходимо централизирано и достъпно в Интернет обобщение на новоописаните животински видове и регистър, в който зоолозите да обявяват новите си находки.

Без тази база данни сравнително обозрими са само новите открития при бозайниците. И при тях обаче между същинското им откриване и точното научно описание преминават няколко години. Така през миналото лято една експедиция на организацията за защита на околната среда Conservation International съобщи, че е открила два нови бозайника в Папуа-Нова Гвинея. И досега обаче новите огромни плъхове и малкият торбест плъх не са подробно описани.

Нови попадения има и при онези видове, които досега се смятаха за добре познати. Досега тези видове, наричани още “мимикриращи”, бяха обединявани с подобните им и носеха същото име. Двата вида често имат дотолкова еднаква анатомия, че дори експертите ги различават трудно. Едва с помощта на молекулярно-генетичните методи на изследване, като например сравнението на отделни участъци на гените, систематиците разбраха, че в много от тези случаи става дума за отделни биологични видове.

Оказва се, че сродните видове се различават не само в генетичния си материал, но и по поведението или външността си.

Неотдавна при петнистите леопарди в югоизточна Азия беше открито, че става дума не за един, а за два отделни вида. Neofelis nebulosa живее на азиатския континент от Бурма и Тайланд до Виетнам и Малайзия, но също така и на островите Суматра и Борнео. Точно в този регион джунглата драстично изчезва, което застрашава и популацията на дивите котки. Досега зоолозите предполагаха, че Neofelis diardi са подвид на Neofelis nebulosa, които живеят на Суматра и Борнео. Генетичните изследвания обаче показаха, че генетичната информация на животните на двата острова се различава съществено от тази на Neofelis nebulosa на континента и то в цели 40 участъка на генетичната молекула. Разликите са толкова големи, колкото между тигъра и лъва. Затова зоолозите предлагат да се говори за два отделни вида.

Друг пример е и откритието около белоклюния кълвач Campephilus principalis, който е застрашен от изчезване. Предполага се, че този вид е напълно изчезнал в естествената му среда в южната част на САЩ и в Куба, тъй като не е срещан от няколко десетилетия. През
пролетта на 2005 година обаче беше засечен един екземпляр в блатата на Арканзас. Но тъй като нямаше други живи кълвачи, молекулярните генетици се насочиха към музеите и успяха да изследват генетичен материал от останки от тъкани и пера на повече от сто години. При тестовете се оказа, че генетичният материал на белоклюните кълвачи от Куба дотолкова се отличава от роднината му на американския континент, че трябва да бъдат приети за два отделни и добре различаващи се вида.

Иронията в най-новите изследвания, както в случая с белоклюния кълвач, е, че човечеството е загубило не един, а два вида накуп от все още непознатия инвентар на природата.

Източник: e-vestnik.bg